Нещата, за които можем да се поучим от италианците
Италианците са майстори в доста изкуства. Изкуството на красивия живот, изкуството да живееш на момента и да се наслаждаваш. А за какво не вземем няколко урока от тях?
Храната е наслаждение, храненето е обред
Италианците живеят по разписание. Звучи необикновено, само че е по този начин. Само, че това разписание е по-особено. Те се придържат към следния курс: кафе с кроасан заран – обяд със фамилията – аперитив от 17-19.30 – вечеря в 20-21 ч. у дома или на ресторант.
Ядене на крайник? Бързане с чашка кафе в ръка? Фаст фуд? Всичко това са насилствени ограничения, прилагани единствено в краен случай.
Дори в случай че италианците имат 30 минути за обяд, ще бъде паста в кафене в компания на другари.колеги, а не ядене пред монитора или със смартфон/книга в ръка. Храненето е наслаждение, което наложително би трябвало да бъде споделено с някого.
Общуването е моторът на обществения живот, диалогът – това е изкуство
Можете свободно да поддържате връзка с малко познато лице, само че не по криволичещи метеоролигични и естествени тематики, а по този начин, че да е забавно?
Италия е мястото, където организирането на курсове по ораторско майсторство вещае фалит, тъй като това изкуство там се овладява от детството.
Обхватът на тематиките е от прибирането на реколтата от цитруси и съпоставяне на виновността от районите Венето и Абруцо до взаимоотношенията на Цезар с Клеопатра и превъзходството на романската архитектура в района Емилия-Романя.
Тези диалози дават храна за размисъл, обогатяват с нови познания, носят нови познанства и уголемяват твоите граници. И беседите не лишават доста а сила, а в противен случай, зареждат.
Животът не е гонене на нещо. Той е просто живот. Тук и в този момент.
Спрете. Издишайте. Огледайте се. Вижте, че към вас има живот.
Много е мъчно да превключиш от непрекъснато бързане и чувство, че няма да успееш и ще пропуснеш опцията до разбирането, че опциите седят умерено край пътя и гледат по какъв начин вие минавате около тях.
Италианците живеят с чувството, че имат време за всичко. И това доста понижава напрежението в близост. Спрете да бързате и ще започнете да успявате. Дори и с тричасова сиеста. Дори и с непрекъснати закъснения за всичко и за всички.
Дайте си време за всичко, без значение с какво се занимавате (за ядене, за дълга разходка до дома, за дълъг диалог с приятел) и ще се удивите какъв брой бързо тези занимания ще бъдат оправдани.
Забавянето – това е пътят ктм по-добро качество на живот и… бърз напредък в доста сфери на живота.
Качеството на живот е приоритет номер 1, без никакви взаимни отстъпки
Парадоксално е, само че с цел да стане вашият живот по-качествен, въобще не са нужни повече пари. Напротив, в гонене на по-високи приходи, угаждане на упоритостите, вие губите от качеството на живот.
Дори в случай че всичко е към този момент реализирано и издигнато, за поддържане на статута си ще хвърлите още повече сили.
Животът в Италия е по този начин организиран, че оставя място за удоволствия и качественото им осъществяване. Помните ли, че говорехме за разписание? То в действителност прави по този начин, че всичкитези дребни нещица, които са в основата на качествения живот, да се срещат в нормалния дневен ред.
Има време за утринно кафе и вестници; за превозване на деня със фамилията, да вземете детето от учебно заведение или да подремнете, време да се срещнете с другари и така нататък
Нека го повторим стотици пъти, само че да бъде разбрано от всички! Не живеем, с цел да работим, а работим, с цел да можем да живеем. И италианците съумяват да живеят добре.
Бъдете снизходителни към себе си, „ Защо не? – това е житейска философия
Италия е цялостна с изкушения: вкусно кафе на всеки ъгъл и възхитителни десерти, изискани виновност, изкусителни сладоледи, интериорни магазинчета и магазини с аксесоари, откъдето е невероятно да излезеш без покупка.
Така че, за какво не?! Идеята е да не се отказвате от дребните наслади освен това всеки ден. Идеята е да продължите да чувствате, че животът е прелестен!
Прекарвайте време със фамилията си, фамилията е цитадела.
Когато свършите парите, достиженията ви бъдат забравени, приятелите ви се разбягат по света, това, което ще остане е фамилията ви. В условия на непрекъсната политическа и икономическа неустойчивост, присъща за Италия през цялата нейна история, фамилията е единственото място, където ще ви приютят и няма да ви предадат.
Италианските неделни вечери, на които се събират близки и далечни родственици, са именити. Италианците се майтапят със своите семйни сбирки, само че ги… вършат. Защото макар шума и врявата, непоносимите лели, изморителните бабини ястия и непрестанните диалози за фигурата и футбола, фамилията продължава да дава чувство за непоклатимост и сигурност.
Често се фокусираме върху качеството, а не на количеството. А италианците имат вяра, че качеството идва едвам след количеството. И не е значимо къде върви и какво учи вашето дете, а какъв брой време вие прекарвате дружно с него.
Здравословният метод на живот не е избор на обособения човек, това е метод на живот
Следователно, пастата и пицата не въздействат на фигурата. Средностатическият италианец годишно изяжда 26 кг паста, а носи размер М. Интересното е, че мъчно се срещат италианци на диета. Самото им всекидневие, единствено по себе си, е диета.
То се базира на няколко елементарни правила: съблюдава се салдото на зеленчуци/брашно/белтъчини/плодове, готви се храна единствено от свежи артикули, употребяват се елементарни предписания, контолират се порциите.
И вторият аспект на италианския начин на живот: ходенето пешком и карането на велосипед. Колата е средство за напредване при сериозен шопинг или за вървене на работа, в случай че работното място е по-далеч.
Дрехата прави индивидът. Тя е метод за връзка.
Италианците са МНОГО загрижени за това какво усещане остават у другите. И знаете ли? Тоа е хубааво. Това е красиво. Хората по улиците са приятни за гледане. Те имат облекла за всеки мотив.
Шорти, цветни ризи, слънчеви очила лятото в центъра на Рим или Флоренция е нонсенс. Ако човек е облечен по този начин, значи 100% екскурзиант. Да си добре облечен (не е наложително скъпо) и в сходство с ситуацията – това е почитание към себе си и близките.
Съвършено особена история е по какъв начин те се оправят с шаловете, шапките и други аксесоари. Както се споделя: „ Готов съм да продам душата си, с цел да се науча по какъв начин да вързвам шал! “
Снимки: pixabay.com
